вторник, 10 март 2015 г.

За стойността на...

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.

- Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

- трима приятели, помогнали ви в труден момент

- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

понеделник, 9 март 2015 г.

"Това е добре!"

Живял преди години един мъдър африкански крал. Имал си той много близък и обичан приятел, с който били израснали заедно още от съвсем малки деца. Този приятел имал навика, каквото и да се случи в живота му, независимо дали е добро или лошо, да казва – „това е добре”.

Един ден на краля му се прищяло да отиде в гората на лов. Неговият приятел взел да приготвя пушките, за да отидат заедно да ловуват, но неволно без да усети лошо настроил едната пушка. Навлезли в гората, кралят стрелял, но куршумът полетял странично и отнесъл палеца на дясната му ръка. Приятелят видял точно какво става и по навик казал – „това е добре”. Тогава кралят много се ядосал и изкрещял:

- Не, това никак не е добре.
Не можал да преглътне обидата и изпратил приятеля си в затвора.

Минала близо година. Кралят отново тръгнал на лов. Местността, която избрал да ловува била твърде опасна и неохраняема. Издебнали го канибали, заловили го и го отвлекли в своето село. Канибалите донесли куп дърва, запалили огън, вързали краля за един висок кол и го понесли към огъня. Тогава те видели, че палецът на дясната му ръка го няма и верни на принципите си да не докосват човек, който няма част от тялото си го освободили да си ходи.

Прибрал се кралят в кралството си. Сетил се за своя приятел, който вече цяла година бил в затвора. Решил да отиде при него. Разрешил освобождаването му. Обърнал се към него и му казал – „ти беше много прав, като каза, че е добре, че загубих палеца на ръката си”. Разказал всичко за случилото се на стария си приятел и през сълзи продължил – „ изпитвам голяма вина това, защото това, което направих с теб е голямо зло”.

- „Не – отвърнал приятелят – това беше добре”

- Как, можеш да кажеш, че това е добре, стоя цяла година в затвора, заради мен? – казал кралят.

- Ако, не бях в затвора, в онзи ден, щях да бъда с теб при канибалите – бил  отговорът на приятеля.


Притча за трите сита

Веднъж при Сократ дошъл познат и казал:
- Искам да ти кажа нещо, което чух за един твой приятел.

- Чакай малко - отвърнал Сократ - Преди да ми разкажеш това, трябва да минеш през моя Троен филтър. Трябва да филтрираш това, което се каниш да ми кажеш за мой приятел.

-Първият филтър — Истина.
- Кажи ми, ти абсолютно ли си уверен, че това е истина?
- Не - отговорил гостът - аз просто го чух от други.
- Значи, ти не си уверен, че това е истина.

- Сега вторият филтър - Добро.
- Това, което се каниш да ми разкажеш за моя приятел, съдържа ли нещо хубаво?
- О, наопаки, доста лошо е.
- И така, ти се каниш да ми кажеш нещо,което може да се окаже неистина, и на всичкото отгоре е лошо.

- Третият филтър - Полезност.
- Мога ли аз да извлека някаква полза от казаното от теб?
- Всъщност, не - отговорил човекът.
- В такъв случай, ако това, което искаш да ми кажеш не е нито правдиво, нито добро, нито полезно, то за какво ми е нужно да го знам?- казал мъдреца и отпратил госта.

** Оттук извода:
Живей според Тройния филтър на Сократ и ще бъдеш щастлив!

Притча за клюката

Една жена непрекъснато повтаряла слуховете, които чула за неин съсед. Само за няколко дни целият квартал научил.

Клюката обаче се оказала пълна лъжа, а човекът бил дълбоко засегнат. Когато разбрала истината, жената съжалила и решила да поправи стореното.

Дълго мислила как да постъпи, но не успяла да стигне до никакво решение. Затова решила да потърси съвет от една местна жена – знахарка, която била много възрастна и мъдра. Разказала й какво се случило и я помолила да я посъветва. 
Старата жена казала:

„Иди до пазара и купи едно пиле. Заколи го и го оскуби. След това, докато се придвижваш към дома си, разхвърляй перата му по пътя си.“

Въпреки че се изненадала от съвета, жената направила всичко, както й било поръчано.

На следващия ден отишла при знахарката и й докладвала, че е изпълнила заръката. А старицата отвърнала:

„Сега върви и събери всички пера, които разхвърли вчера и ми ги донеси.“

Жената тръгнала по същия път, по който вървяла предния ден, но там вече нямало пера. Вятърът ги бил отвял всичките. След часове, прекарани в търсене, тя се върнала при знахарката само с три пера в ръката си.

„Виждаш ли,“ казала старата жена, „лесно е да ги разпръснеш, но не може да ги събереш отново. Същото е с клюката. Лесно е да я разпръснеш, но веднъж сториш ли го, никога не можеш да поправиш нещата!“

На жената не й останало нищо друго, освен да се срещне със съседа си и да му се извини искрено.

четвъртък, 5 март 2015 г.

За любовта и раздялата

В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. 

Раздялата казала на Любовта:
- Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.
Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...

Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...
Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
- Ще дойда при тях по-късно...

Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. 
А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...

За обидата, душата и ... картофите

Един ученик попитал учителя си: 
-Толкова си мъдър, винаги добре настроен, никога не ми се сърдиш. Помогни ми и аз да стана такъв.

Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и една чанта.
-Когато се разгневиш и някой те обиди, вземи един картоф и напиши името на човека, с който си се скарал, а след това постави картофа с торбата.

-И това е всичко? Учудено попитал ученикът.
-Не, отговорил учителят. Необходимо е да носиш със себе си тази чанта навсякъде.

Ученикът се съгласил. Минало известно време, торбата се напълнила с картофи и ставала доста тежка. Вече било невъзможно да я носи със себе си. Плюс, картофите  започнали да се развалят. Някои изгнили и миришели лошо.

-Тогава ученикът отново се обърнал към учителя.
Невъзможно е това да го нося със себе си, чантата е прекалено тежка, а и картофите се развалят.
-Това се случва и в душата ти, отговорил учителят.
Когато се разгневиш на някой, когато обидиш, в душата се създава тежест, която в началото не забелязваш. След това товарът става все по-голям. Процедурите се превръщат в навик, а навиците характер. А много лесно би забравил да не носиш товара навсякъде със себе си.
Дадох ти възможност от да наблюдаваш целия процес.

Всеки следващ път, когато решиш да се скараш, обидиш или те обидят, помисли дали този товар ти е необходим.